ЛитМир - Электронная Библиотека
Неоспоримо доказателство
Количество страниц: 125
Книга закончена
Язык книги: Болгарский
Язык оригинальной книги: Английский
Выберите формат скачивания:
QR кодРазмер: 559,4 КбайтДобавил Сава Мушков 6 сентября 2014, 19:54
QR кодРазмер: 450,1 КбайтДобавил Сава Мушков 6 сентября 2014, 19:54

    Дизмъс Харди вървеше потопен до хълбоците из зелената леденостудена вода, а покритите му с гумени ръкавици ръце държаха перките на двуметрова бяла акула.

    В света навън наближаваше два часа на едно ранно лятно утро, но тук, в „Стейнхарт“ времето не съществуваше. Светлината отгоре се отразяваше в учрежденско зелените стени, подгизнали от дестилираната морска пяна. Някъде вън от помещението, глухо бръмчеше двигател.

    Единственият шум в света на Харди беше непрестанното плискане и засмукване на водата, която се набраздяваше зад него, докато той обикаляше ли, обикаляше, сам из кръглия басейн.

    Пико Моралес се обади около седем, да го попита дали му се иска да се поразходи. Когато Пико се обаждаше, това означаваше, че някоя рибарска лодка е уловила голяма бяла акула и се е свързала с Аквариума. Акулите се развъждаха малко след Фаралоните и „Стейнхарт“ — или Пико, уредникът на аквариума — страшно искаше да притежава жива акула. Проблемът се състоеше в това, че животните пристигаха толкова изтормозени или наранени, или пък и двете, след като ги уловяха, че нито едно не оцеляваше. Прекалено изтощени, за да се движат сами, те трябваше да бъдат разхождани из водата, за да могат да дишат.

    Това бе третото и последното едночасово дежурство на Харди за тази нощ. Няколко доброволци го бяха сменявали преди това, а Пико вече всеки момент трябваше да се появи, така че Харди просто вървеше, без да мисли, повдигаше ту единия, ту другия си крак, като влачеше и дърпаше полумъртвото чудовище със себе си.

    През първата почивка бе свалил водолазния си костюм. Преоблече се и прескочи до „Литъл Шамрок“ за една-две бири. Шуреят на Харди, брат на Франи, Моузес Макгайър, не беше на работа. Лин Лий караше обичайната си съботна смяна зад бара и Харди отнесе питието си отзад и се настани, без да проговори с никого.

    През следващата почивка бе излязъл и се бе прехвърлил през оградата на Японската чайна градина. Седна на мостчето и се заслуша в аранжираното ромолене на изкуствения поток, който течеше между бонзая и пагодите. Имаше мараня, но от това нощта не ставаше по-топла.

    Харди не забеляза кога е влязъл Пико. Той изведнъж изникна отстрани на басейна, огромното му туловище изпъваше водолазния костюм до пръсване. Пико имаше големи увиснали черни мустаци, които се намокряха всеки път, щом поднесеше вдигащата пара чаша до устните си.

    Поделиться:
    ]]>Facebook :40]]>  ]]>Twitter :37]]>  ]]>В контакте :40]]>  ]]>Livejournal :41]]>  ]]>Мой мир :39]]>  ]]>Gmail :37]]>  Email :0  ]]>Скачать :40]]>  
    Мой статус книги:
      Ключевые слова:
    Чтобы оставить свою оценку и комментарий вам нужно зайти на сайт или зарегистрироваться

    {"b":"216727","o":30}