ЛитМир - Электронная Библиотека
A
A

Войлс захвърли вестника в краката му и си тръгна.

— Разполагам с някои записи, Коул. Почнеш ли да лъжеш, ще ти смъкна гащите пред всички.

Коул го изгледа зверски, но не каза нищо. Войлс беше вече на улицата.

— Ще се върна след два дни с призовка — изрева той. — Ще дойда в два сутринта и лично ще ти я връча. — Беше стигнал до колата. — После ще ти донеса обвинителния акт. Разбира се, дотогава вече ще са те изгонили и президентът ще е назначил нова шайка идиоти, които да му казват какво да прави. — Войлс затръшна вратата и лимузината изфуча надолу по улицата.

Коул се наведе да вдигне вестника и влезе в дома си.

44

Грей и Смит Кийн седяха сами в заседателната зала и четяха току-що отпечатания брой. Грей отдавна бе забравил приятната тръпка, която изпитваше на времето, щом видеше материала си на първа страница. Но сега всичко като че ли се възобнови — и възбудата, и желанието да крещи от радост, и усещането, че е на върха. Направи най-големия си удар. Снимките бяха най-отгоре, подредени прегледно една до друга: Матис се прегръща с президента, Коул говори важно по телефона на официална снимка от пресслужбата на Белия дом, Велмано пред сенатската подкомисия, Уейкфилд, изрязан от някаква групова снимка на юридическа конференция, Верхик, усмихнал се пред обектива за служебната брошура на ФБР, Калахан, изваден от университетския годишник, и Морган на снимка, направена от видеозаписа. Мисис Морган бе дала съгласието си. Преди един час репортерът Пейпър, който следеше нощните полицейски съобщения, им беше казал за Уейкфилд. Грей се почувства потиснат. Но не можеше да се обвинява.

Към три сутринта започнаха да пристигат и останалите. Краутхамър донесе една дузина понички и докато се любуваше на първата страница, изяде четири. Следващият беше Ърни де Басио. Каза, че изобщо не е спал. Фелдман пристигна освежен и преливащ от енергия. Към четири и половина залата се напълни с народ. Работеха четири телевизора. Първа изстреля новината Си Ен Ен и след няколко минути всички ТВ-компании запредаваха на живо от Белия дом, откъдето за момента нямаше коментар, но секретарят по печата Зикман щеше да направи изявление в седем часа.

Като се изключи смъртта на Уейкфилд, нямаше нищо ново. Предаваха на живо от Белия дом, Върховния съд и студиото. Операторите висяха и пред Хувър Билдинг, но засега там всичко беше тихо и кротко. Показваха снимките от вестника. Не можели да открият Велмано. Правеха най-различни предположения за Матис. Си Ен Ен показа на живо къщата на Морган в Александрия, но тъстът на Морган не им позволи да влязат вътре. Репортер на Ен Би Си стоеше пред сградата, където се помещаваше „Уайт и Блазевич“, но не можеше да съобщи нищо ново. И макар в материала името й да не се споменаваше, не беше тайна кой е авторът на досието. За Дарби Шоу се говореше много.

В седем часа заседателната зала беше претъпкана. И тиха. Четирите екрана показваха едно и също — Зикман се отправи с нервна крачка към подиума в залата за пресконференции в Белия дом. Лицето му беше уморено и изпито. Той прочете кратко изявление, в което Белия дом признаваше, че е получил средства за предизборната кампания от различни канали, контролирани от Виктор Матис, но решително се отхвърляше възможността сред тях да има мръсни пари. Президентът се е срещал с мистър Матис само един път, и то още когато е бил вицепрезидент. Не е разговарял с този човек, откакто е избран за президент, и в никакъв случай не го смята за свой приятел, въпреки взетите пари. За кампанията му са постъпили дарения, надхвърлящи петдесет милиона, но президентът не е обсъждал въпроса за средствата. Имало е специална комисия, която се занимавала с тях. Никой от Белия дом не е правил опити да се намесва в разследването на Виктор Матис като евентуален извършител и всякакви твърдения от този род са абсолютно неверни. Според ограничената информация, с която Белия дом разполага, мистър Матис вече не живее в страната. Президентът приветства провеждането на най-щателно разследване по обвиненията, повдигнати във вестник „Вашингтон Поуст“, и ако се окаже, че мистър Матис наистина е извършил тези отвратителни престъпления, тогава той трябва да бъде изправен на съд. Това беше изявлението за момента. Щеше да последва обстойна пресконференция. Зикман изчезна като стрела от подиума.

Слабо представление от притеснен секретар по печата. Грей въздъхна с облекчение. Изведнъж усети, че се задушава, имаше нужда от чист въздух. Отвън видя Смит Кийн.

— Хайде да идем да закусим — прошепна му той.

— Давай.

— Трябва да мина и покрай апартамента, ако нямаш нищо против. Не съм се прибирал четири дни.

Спряха едно такси на Петнайсета улица и се отпуснаха на задната седалка. Свежият есенен въздух нахлуваше през отворените прозорци.

— Къде е момичето? — попита Кийн.

— Нямам представа. Видях я последно в Атланта преди около девет часа. Каза, че ще отиде на Карибските острови.

— Струва ми се, че скоро ще излизаш в дълъг отпуск — подметна Кийн и се захили лукаво.

— Как се сети?

— Остава много работа, Грей. Сега сме точно в центъра на експлозията и съвсем скоро парчетата ще започнат да падат на земята. Ти си героят на деня, но трябва да продължиш. И да събереш парчетата.

— Знам си задълженията, Смит.

— Да, ама гледаш нещо занесено. И това ме тревожи.

— Ти си началник. Плащат ти да се тревожиш.

Таксито спря на пресечката с Пенсилвания авеню. Белия дом се издигаше величествено пред тях. Наближаваше ноември и вятърът гонеше листата по моравата отпред.

45

След осем дни на слънце кожата й бе помургавяла, а косата почваше да си възвръща естествения цвят. Може би не я беше съсипала окончателно. Разхождаше се с километри по плажа и ядеше само печена риба и плодове. Първите дни спеше по много, после й писна.

Бе прекарала първата нощ в Сан Хуан, където попадна на някаква дама в туристическа агенция, която твърдеше, че познава отлично Вирджинските острови. Тя й намери малка стая в центъра на Шарлот Амали, курортно градче на остров Сейнт Томас. Дарби искаше да е сред много хора, много коли и тесни улички, поне за няколко дни. Шарлот Амали бе наистина идеалното място за тази цел. Къщата беше кацнала на един склон, през четири улички от пристанището. Стаичката й беше на третия етаж. На прозореца с пукнато стъкло нямаше пердета или щори и първата сутрин слънцето я събуди с чувствената си милувка, примамвайки я да изтича и да се полюбува на гледката, която й предлагаше градчето. Беше наистина величествено, зашеметяващо. Десетина туристически кораби, малки и големи, бяха застинали върху искрящата вода в живописна редица, проточила се чак до хоризонта. Пред тях, близо до кея, стотици платноходки браздяха пристанището и явно не допускаха по-големите си събратя по-близо. Водата под платноходките беше прозрачно синя и гладка като стъкло, около остров Хасъл почваше леко да се накъдря и потъмняваше, а към хоризонта ставаше мастиленовиолетова. Изрязана като с нож редица кълбести облаци очертаваше линията, където водата докосваше небето.

Часовникът й беше в чантата и тя нямаше намерение да го слага поне шест месеца. Но въпреки това продължаваше да си поглежда китката. Прозорецът се отваряше трудно, а глъчката откъм пазара отекваше по улиците. Беше горещо като в сауна.

Тази първа сутрин стоя до прозореца цял час и гледа навън. Долу под нея пристанището бавно се събуждаше. Всичко беше някак меко, плавно, големите кораби започнаха да се приближават един по един, а от палубите на платноходките вече долитаха гласове. На една от тях се показа някакъв мъж и скочи във водата за първата си утринна баня.

Тя можеше да се приспособи към този живот. Стаята й беше малка, но чиста. Климатична инсталация нямаше, но вентилаторът работеше и беше доста поносимо. Вода имаше почти през цялото време. Реши да остане тук няколко дни, може би седмица. Къщата й беше на улица, която водеше към пристанището. За момента й харесваха тълпите и тесните улички. Сред тях се чувстваше в безопасност. Щеше да се разходи и да си намери каквото й трябваше. Сейнт Томас беше известен с хубавите си магазини и тя наистина се радваше, че ще може да си купи дрехи, които след това няма да захвърли скоро.

85
{"b":"280277","o":1}